Жътвата в Русенско вече е в ход, ето първите резултати
Жътвената акция в Русенско към този момент е в ход и първите резултати от ечемика демонстрират по-добри добиви спрямо предходната година. Въпреки това, земеделските производители остават обезпокоени за общото положение на реколтата поради неподходящите климатични условия напролет.
" Докато не влязат комбайните, е мъчно да оценим цялостния мащаб на вредите. Засега наблюденията сочат към проблеми, само че се надяваме те да са лимитирани, " заяви Милен Коев, ръководител на Регионалния съюз на фермерите " Дунавско зърно ".
Според Коев, късните мартенски студове са засегнали зърнените култури в основен миг от тяхното развиване. Особено обиден е ечемикът, който всеобщо е легнал поради бурите и дъждовете, което прави прибирането му мъчно и с предстоящи загуби.
Обнадеждаващи резултати в Средна кула
В кооперацията в село Средна кула, където се обработват към 6000 декара, жътвата към този момент стартира с обнадеждаващи резултати. Според агронома Георги Георгиев, резултатите при ечемика към този момент са по-добри спрямо миналата година.
" Добивите са по-добри от миналогодишните. Все още не можем да дадем точни прогнози за пшеницата, само че упованията са позитивни, " каза Георгиев. Въпреки това той предизвестява, че при слънчогледа е допустимо да се появят усложнения.
Безпрецедентно нахлуване от листни въшки
Проблемите не се изчерпват единствено с метеорологичните условия. Според Милен Коев тази пролет е била изключително неподходяща – студена и влажна, което е довело до всеобщо нахлуване от листни въшки – нещо, което опитните земеделци разказват като невиждано.
" Никога не съм виждал толкоз мощно нахлуване от насекоми. Колегите ми бяха съществено обезпокоени, " добавя Коев, представен от Dunavmost.
Умерен оптимизъм за бъдещето
Въпреки компликациите, зърнопроизводителите остават умерени оптимисти. След две поредни години на ниски добиви, упованията са тазгодишната реколта да бъде по-добра. Особено наранени от неприятните климатични условия са общините Иваново и Две могили, където земеделските производители регистрират вреди.
" България създава няколко пъти повече пшеница, в сравнение с употребява. Притеснения за дефицит няма. Но въпреки всичко ние сме " цех навън " и би трябвало да се научим не да се борим с природата, а да работим с нея, " обобщава Милен Коев.
" Докато не влязат комбайните, е мъчно да оценим цялостния мащаб на вредите. Засега наблюденията сочат към проблеми, само че се надяваме те да са лимитирани, " заяви Милен Коев, ръководител на Регионалния съюз на фермерите " Дунавско зърно ".
Според Коев, късните мартенски студове са засегнали зърнените култури в основен миг от тяхното развиване. Особено обиден е ечемикът, който всеобщо е легнал поради бурите и дъждовете, което прави прибирането му мъчно и с предстоящи загуби.
Обнадеждаващи резултати в Средна кула
В кооперацията в село Средна кула, където се обработват към 6000 декара, жътвата към този момент стартира с обнадеждаващи резултати. Според агронома Георги Георгиев, резултатите при ечемика към този момент са по-добри спрямо миналата година.
" Добивите са по-добри от миналогодишните. Все още не можем да дадем точни прогнози за пшеницата, само че упованията са позитивни, " каза Георгиев. Въпреки това той предизвестява, че при слънчогледа е допустимо да се появят усложнения.
Безпрецедентно нахлуване от листни въшки
Проблемите не се изчерпват единствено с метеорологичните условия. Според Милен Коев тази пролет е била изключително неподходяща – студена и влажна, което е довело до всеобщо нахлуване от листни въшки – нещо, което опитните земеделци разказват като невиждано.
" Никога не съм виждал толкоз мощно нахлуване от насекоми. Колегите ми бяха съществено обезпокоени, " добавя Коев, представен от Dunavmost.
Умерен оптимизъм за бъдещето
Въпреки компликациите, зърнопроизводителите остават умерени оптимисти. След две поредни години на ниски добиви, упованията са тазгодишната реколта да бъде по-добра. Особено наранени от неприятните климатични условия са общините Иваново и Две могили, където земеделските производители регистрират вреди.
" България създава няколко пъти повече пшеница, в сравнение с употребява. Притеснения за дефицит няма. Но въпреки всичко ние сме " цех навън " и би трябвало да се научим не да се борим с природата, а да работим с нея, " обобщава Милен Коев.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ